СВАМИ ДХИРЕНДРА БРАХМАЧАРИ (1925–1994)

Един от големите съвременни учители по хатха-йога, за чийто живот няма много сведения. Един от най-изтъкнатите ученици и продължител на делото на Картикея Махарши. Първоначалното му обучение по санскрит след посвещението преминава в основания през 1800 г. Шри Йогананд Ашрам в Пратищханпур, а по-късно във Вишваятан Йогашрам в Кашмир. Оттук вероятно са и връзките му с влиятелния кашмирски брахмински род Неру. Така той става учител по Йога на първия министър-председател (от 1947 до 1964) на независима Индия Джавахарлал Неру, а по-късно на дъщеря му Индира Ганди (министър-председател през 1966-1977, 1980-1984). Като неин много влиятелен съветник той има възможността да разгърне мрежа от йогически центрове (ашрами),в които се лекуват хиляди хора, основава Централен институт за изследвания на Йога в Ню Делхи (като сам се подлага на различни научни експерименти, включително и при известното му посещение при руските космонавти), издава списание Yoga for life and living. Същевременно е яростно атакуван от политическите й противници с всевъзможни обвинения, които той отхвърля изцяло. Независимо от противоречивите оценки за личността му, оставените от него две книги – Йогическа Сукшма Вяяма и Йогасана Виджняна – са свидетелство за изключителните му познания по Йога и може би най-ценният принос сред огромната литература по хатха-йога през ХХ в. В тях той разкрива устно предадената му от неговия учител традиция на йогическите фини динамични упражнения (сукшма-вяяма), дава най-доброто описание на шестте очистителни процеса (шат-карма), както и много важни и липсващи в останалата книжнина детайли относно йогическите пози (асана). За съжаление обявената трета книга – Мудра и Пранаяма – остава ненаписана. На 9 юни 1994 г. той загива в самолетна катастрофа, заедно с пилота на самолета си, на път за своя център ашрама в Мандалай, окръг Удхампур в щата Джаму и Кашмир.

 "Мудра и Пранаяма" е завършена и е била подготвена за печат, когато Дхирендра Брахмачари умира. След смъртта му правителството слага запор върху собствеността му. Ашрамът в Катра е преобразуван в полицейско управление, като 4 стаи от него са дадени на Свами Бхакти Чайтаня (помощникът на Дхирендра Брахмачари от "Иогийската Сукшма Вияяма", другият ученик в "Йога Виджнана" - Свами Даянанда е напуснал Индия). Ашрамът в Джамму и "Апарна Ашрам" в Ню Делхи в момента са празни и не се използват. "Вишваятан Йогашрам" в Ню Делхи е държавна собственост и беше преобразуван в Национален Йога Институт "Морарджи Десай", където работят повечето от бившия персонал на Дхирендра Брахмачари. В къщата му във Friends Colony живеят племенниците му - братята Чаудхари, част от нея е все още под запор като няма съдебно решение за собственоста и. Предоплага се, че в една от заключените стаи е и оригинала на "Мудра и Пранаяма".

Освен четирите ашрама собственост на Дхирендра Брахмачари са и "Siva Gun Factory" - оръжейна фабрика в Кашмир, в която има 87% дял, "Air-Aparna" - компания за чартърни полети с хеликоптери, "Aparna Studio" - видео студия, "Dhirendra Yoga Publications" - издателството публикувало двете популярни книги, два хотела в Джамму, както и няколко големи парцела, за които до момента се водят дела.

 За живота на Дхирендра Брахмачари може би се знае малко извън Индия, но в Ню Делхи той е широко известен като един от първите Йога-милионери, с авангардния си начин на живот, с политическите си пристрастия и пламенния си нрав. Името му е замесено в големия оръжеен скандал "Бофорс" (бива арестуван, но освободен поради липса на доказателства), любовната му афера с Индира Ганди, неправомерното използване на "Апарна Студио" за видео реклами и мн. др. Едновременно с това репутацията му на експерт в Йога е безупречна.

Може би "121 Йогасани" от Даттешвара Дев е по-полезна на българския читател от "Йога Виджнана" (с изключение на снимковия материал) тъй като включва информацията от оригинала + допълнителни описания.

Книгата "Йогийската Сукшма Вияяма" е уникална по рода си, самата система отдавна се практикува из хималайския регион на Индия.

Брахмачари загива на 69 г.
На връщане от Ашрама в Катра лети в личната си "Чесна" управлявана от негов пилот, вдига се силен страничен вятър правят няколко неуспешни опита за кацане в Мандалай, ДБ взима руля от пилота (той също е обучен летец), но не успява да се приземи, самолета удря крило в земята и се запалва. Изгарят на пистата.

ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА В СТАРИЯ КИТАЙ

Китай е огромна страна, с многобройно население, обединяващо 53 етнически групи и национални малцинства, всяко от които понякога наброяват до 40-50 милиона души. Още от древноста управляването на такава голяма държава-империя е било тежка задача и в повечето случаи това се е извършвало с кървави насилия и терор от страна на официалните власти. Този многовековен сблъсък между държавата и народа, както и многобройните въстания, войни и управление на чужди династии (хуно-българи, чжурджени, монголи, манджурци) са довели до зараждането и организирането на редица тайни общества борещи се за свобода и справедлив мир. Тези патриотични китайски организации са се появили още в дълбока древност и постепенно в тях се вплитат редица религиозни течения и секти, както и различни направления на бойните изкуства У-Шу. Последните, заедно с различни аскетични практики и дисциплини, стават задължителен елемент на китайските тайни общества, които в началото на миналия век са били над 200 на брой, обединяващи в своите редици милиони членове.

Тук ще споменем най-важните такива организации, връзката им с бойните изкуства и историческите предпоставки за тяхното възникване и развитие.

 Исторически най-старата секта и тайно общество в Китай се явява "Тайпиндао" ("Учение за пътя на великото равенство"), която е създадена още през II век пр.Хр. от даоския наставник Чжан Дзяо. Това тайно общество запазва своята дейност до наши дни и участва в редица исторически процеси в Китай, оказвайки огромно влияние в страната.

 По време на династията Хан (206г. пр.Хр. - 220г. сл.Хр.) в следствие на тежките условия и непрекъснати войни, избухват редица народни въстания организирани от тайните общества. Едно от крупните въстания станали в началото на I век сл.Хр. и е наречено въстанието на "червеновеждите" (въстаниците боядисвали веждите си с червен цвят, за да се отличават от привържениците на императора). Начело на това въстание застава Фан Чун, който се борел за премахване на робовладелския строй. През 18-та година сл.Хр. той и привържениците му вдигат на борба значителни маси от населението на Шандун. Въстанието продължило 9 години с променлив успех и след предателство завършва с разгром на въстаналите.

Друго голямо въстание организирано от "Тайпиндао" избухва в 184г. Това е ъстанието на "жълтите забрадки", ръководено от Чжан Дзяо и двамата му братя. Въстанието било внимателно подготвено при строга тайна и пълна конспирация. В рудници, работилници и по селата в цял Китай, членовете на "Тайпиндао" създават въоръжени отряди. В арсенала на въстаниците влизат древните бойни изкуства, владеене на оръжие и даоски магически практики. Този период съвпада и с трансформирането на философския даосизъм от класическия период в религиозен (20г. пр.Хр. - 600г. сл.Хр.). Даосизма, както и будизма и някои други учения имали голямо влияние при формирането идеологията на тайните общества. По това време процъфтявали талисманната магия, методите за постигане на дълголетие и "безсмъртие", даоската алхимия (вътрешна и външна) и У-Шу във всичките му разновидности. Били написани и редица даоски трактати, които също оказали влияние върху формирането на тайните общества, борещи се срещу централната власт.

 Членове на тайните общества практикуват У-Шу; тояга срещу меч.

 В 184г. предател издава плана на въстанието на "жълтите забрадки"; били хванати и екзекутирани над 1000 поддръжници на тайното общество на братята Чжан. Тогава братята издали заповед за незабавно започване на въстанието. По тайни канали във всички области били изпратени куриери. С необичайна бързина въстанието обхванало централните области на страната и бил издигнат лозунга "Път към общия мир". Ръководителите на въстанието били популярни сред народа и имали голям авторитет. Те били обявени за народни герои, а един от тях бива дори обявен за "Бог на войната"! Армията на въстаналите достига до няколко стотин хиляди души и се състояла от добре организирани отделни отряди - всеки със свой пълководец. Поддръжниците им също били многобройни. Въстаналите изтребвали богаташите и чиновниците от бюрократичния репресивен апарат, освобождавали затворниците и робите, раздавали богатствата на народа.

 Стреснати от размера на въстанието, императорът и робовладелците събрали огромни сили и войски. В няколко тежки сражения те убили над 150 хиляди въстаници и от отсечените им глави издигнали висока кула за назидание и страх. Победителите екзекутирали всички които били подозирани в съчувствие към въстаналите. Не били пощадени даже жените и децата. Борбата обаче продължила подклаждана от мрежата на тайната организация. Едва потушено в една област въстанието избухвало в друга и ожесточените сражения продължили около 20 години. Накрая под ударите на въстаниците и войната на север с хуно-българите, довело до падането на династията Хан. Императорът бил убит и робовладелския строй в Китай рухнал!

Въстаници преследват врага.

Въпреки, че братята Чжан загинали в битките с императорските войски, част от активистите на "жълтите забрадки" и тайната организация на "Тайпиндао" се съхранили и предали своите традиции и идеология на следващите поколения. Не случайно векове по-късно по време на опиумните войни през XIX век, "Тайпиндао" отново повежда народните маси срещу интервенцията на английските колонизатори.

Въпреки, че "Тайпиндао" обикновено се счита за едно от най-старите тайни общества, по-правилно е да се каже, че то е било най-масовото, но това не значи, че преди него не е имало и други такива. Тук авторът има предвид редица по-малки групи тайни общества в Китай, свързани с т.нар. "Черни изкуства" (Фа-Шу), които се явяват като по-древен еквивалент на японското Нин-Джуцу. Има данни за съществуване на такива групи още по времето на великия стратег Сун Дзъ (V в. пр Хр.), който ги споменава в своя прочут трактат за военното изкуство. Там той споменава за петте вида шпиони: "местни (информатори), шпиони на смъртта (диверсанти), шпиони на живота (разузнавачи), вътрешни шпиони (предатели) и обратни шпиони (двойни агенти)". В заключение той казва: "Всичките пет вида шпиони работят и не трябва да се знаят техните пътища. Това се нарича непостижима тайна. Те са съкровище за владетеля." Тези шпиони и специалисти по подривното дело практикували бойни изкуства и специалните дисциплини на Фа-Шу. Специалистите на тези редки изкуства твърдят, че корените на Фа-Шу и Нин-Джуцу са вероятно в Тибет и конните народи от Централна Азия. Тези дисциплини идват от дълбока древност и живецът им е свързан до голяма степен с различни форми на магия, езотерични практики, ритуали свързани с шаманизма, древната тибетска религия Бон (Бон-по), тибетския езотеричен будизъм (Тиендай и Шингон), даосизма и шинтоизма.

Някои автори свързват изкуствата на Фа-Шу с учението на древните Месулети - чудотворци и жреци, живели преди хилядолетия, номади, които са бродили през пустинята Гоби, Сибир, Тибет и Бутан от преди потопа (там е имало голяма цивилизация преди около 35 хиляди години - Великата Уйгурска империя). Съгласно преданията те са прародителите на племената, населяващи широки области в Северен Китай, Бирма, Камбоджа и Лаос. Зороастрийците в Иран и Индия също били запознати с учението на Месулетите. Скитите (т.нар. "царски скити" са древни българи) също са практикували древното магьосничество на Месулетите още преди Заратустра (Зороастър).

Фа-Шу и Нин-Джуцу са свързани също с бойните изкуства на танджините - хора с особени умения, владеещи тайнственото изкуство Тао-Тао. Според познавачите, те притежавали огромна духовна сила и владеели чудотворни похвати на бойните изкуства. Тао-Тао съдържа две направления - Акшара ("Път на светлината") и Кшира ("Път на мрака"), които в миналото са били обединени в едно изкуство. Тази дисциплина също води своето начало от тибетските йоги и магьосници (бон-по), китайските аскети (даосите), сибирските и монголските шамани, а също древните български жреци на Тангра - Колобрите. Всички те черпят енергия от източници, които са известни на хората от хилядолетия, но вече са забравени от "цивилизования човек"!

Владеещите Фа-Шу го развиват главно за целите на шпионажа, тайната война и оцеляването в смутни времена. В системата на Фа-Шу освен изтънчени стилове на У-Шу, влизат различни форми на магия, вещерство, заклинания (мантра-йога), Ци-Гун ("работа с енергията"), лечителски умения и билкарство (приготвяне на лекарства и отрови), алхимия (вътрешна и външна), приложна психология, манипулиране на съзнанието и много други необичайни умения.

 Фа-Шу подобно на японското Нин-Джуцу и организациите на Ямабушите се развива на кланов признак. Най-старият такъв известен клан и тайно общество е Лин-Куей ("Горски демони") в Китай. Според историята и легендите, Лин-Куей идва от древната династия Шан (1520-1030 г. пр. Хр.) и по всяка вероятност е произхождал от някой от хунските родове. Йерархията в клана е на няколко нива и включва 15 степени. Обучението в Лин-Куей трае минимум 15 - 20 години и включва седем нива на посвещение, наричани още Ци-Ли ("седемте сили").

 Кланът Лин-Куей се пръсва из цял Китай и с течение на времето изгражда мрежа от школи и тайни центрове за обучение и влияние. Голямо влияние върху развитието на това изкуство оказва и тибетският монах Цон Уо, който бил спасен от членове на клана. Той бил учен-енциклопедист в тайните науки и вероятно от него идват някои от мистичните и езотерични учения на клана.

Като Лин-Куей съществували и други видове Фа-Шу в Китай; наричали ги също Ин-Сен-Шу ("изкуство на телесното изчезване"). Всички те вкупом обслужвали шпионажа от най-древни времена.

В средновековен Китай имало и още две особени категории шпиони обединени в тайни общества: "Шуйке" - бродещи професионални консултанти по въпросите на политиката и войната, които поддържали напрегната атмосфера между различните княжества-държави (над 160 до ¶¶¶ в. пр. Хр.); и "Цеши" - професионални шпиони ("призраци" от висша класа), които провеждали тайната война и подривните машинации.

Друга тайна организация е тази на вагабонтите (скитниците и просяците). Въпреки, че тя е на най-ниското ниво в тайните общества, доста често от нейните услуги са се ползвали всички, които са се интересували от една или друга информация. Просяците и скитниците в Китай винаги са били организирани в шайки и кланове със строга йерархия, на върха на която стои един главатар, който разпределя откраднатото или придобитото и чиято воля била закон. Вагабонтите разработват свои системи на ръкопашния бой с използване на специфични оръжия и специален Ци-Гун, предназначен да ги предпазва от лошото време и неблагоприятните условия (дъжд, студ, влага, горещина и т.н.). Благодарение на тези свои умения, вагабонтите оцелявали при невероятно трудни условия на живот и техния вековен опит не е за подценяване.

С клечки за хранене срещу нож.

С въвеждане на будизма в Китай и развитието на даоските секти и учения, средоточие на тайните общества стават хилядите манастири, пръснати по цял Китай. Повечето от тези обители били в планините и в трудно достъпни места, което ги правело идеални убежища на бегълци и хора, които се криели от властите по един или друг повод. В манастирите често се практикували и бойни изкуства на високо ниво и това допълнително привличало съмишленици на тайните школи и общества. За отбелязване е, че манастирските школи по бойни изкуства не само не отстъпвали на военните, но често ги превъзхождали в много отношения. Това карало официалната власт да привлича на своя страна най-добрите експерти и школи, което допълнително укрепвало техния авторитет.

Тренировка на монаси в двора на манастира.

При царуването например на император Юн Лъ (1403-1425г.), опора на трона станала тайната полиция, която оглавил дейният шаолински монах Чжан Во (1376-1426г.). Той бил крупен майстор на У-Шу и кръгът на неговите агенти бил необикновено широк, попълвайки се основно от монаси от чанските манастири, военнизирани филиали на Шаолин, разпръснати по цял Китай и далеч зад неговите предели - в Корея, Сиам (Тайланд), Лаос, Бирма, Виетнам и Япония. По това време цялата политика на Минския двор се определяла от манастира Шаолин и богатствата на манастира и неговото влияние растели.

 Тренировка на Шаолински монаси.

Обаче новият император Хун Ци, дърпайки се от опеката на войнствените монаси, решил да се избави от всесилната тайна полиция и от коварния "сив кардинал" Чжан Во. Той наредил да екзекутират Чжан Во и да ликвидират неговите хора. Екзекуцията на Чжан Во обаче предизвикала обратен резултат. Членовете на тайното братство се укрили и решили да си отмъстят на императора. Били задействани подмолните механизми на организацията и не след дълго императорът бил принуден да се самоубие. Обаче след този случай, отношенията на манастира с императорския двор били безнадеждно развалени. Новите управници на страната се стараели да избягват помощта на могъщия "орден" (тази дума идва от старобългарското "орда", което значи "ред"!). Чанското духовенство за известно време се дистанцирало от политическите борби, предоставяйки арената на други тайни общества и секти от рода на "Белия лотос" и др.

 Тайна школа (гуан) по У-Шу.

 От времето на династия Сун (960-1279г.) се появила и традицията на странстващите рицари на У-Шу, които често още от деца се обучавали в премъдростите на военното дело при наставници даоси или чан (дзен) монаси. В повечето случаи те били професионалисти и били членове на тайни общества, които провеждали своята дейност в строга конспирация. При тази и следващите династии странстващите рицари участвали в народните въстания и обучавали в своето изкуство селяните, простолюдието, както и всички желаещи. В резултат се появили множество нови школи и стилове на У-Шу. Фамилните школи (гуан) също процъфтявали благодарение на традицията. Поради тази причина селските армии събиращи под своите знамена стотици хиляди воини, в никакъв случай не отстъпвали в бойните изкуства на редовните правителствени войски. Своя дял давали и манастирските школи.

 Учебен двубой в манастирска школа.

 Тук трябва да изтъкнем, че освен тайните общества свързани с религиозни и политически течения, в Китай се оформят и такива, които произлизат изключително от средите на школите по бойни изкуства - У-Шу, а много често трите течения се преплитали по един невъобразим начин. Традиционните школи по У-Шу били затворени общества, в които трудно се влизало. Това ставало обикновено с препоръка и влизащият в школата давал клетва за вярност до живот. Както и в другите тайни общества, той бил длъжен да се притече на помощ на който и да е член на школата, където и да се намира и по всяко време. Лоялността била изключителна, а предателството се наказвало само по един начин - 101 удара с нож!.

 През Х¶ - Х¶¶ в. най-голям разцвет достигнал култът към покровителя на храбреците, безсмъртния патрон на всички тайни религиозни общества - Прародителя Лю (Лю Дунбин), един от осемте безсмъртни даоса (Ба Сян). Счита се, че Лю Дунбин е създал класическото направление на фехтовката с меч в У-Шу. Той разработил също и техники за отразяване на меча с подръчни средства като тояга, къса палка, усукан плащ, ветрило или плетена от бамбук голяма шапка. Лю Дунбин е също всепризнат патриарх на "вътрешната алхимия" и автор на няколко трактата на тази тема, което дава силен тласък в развитието на даоските школи и тайните общества свързани с тях.

Любопитно е, че по това време майсторите на У-Шу и странстващите рицари били не само култови фигури от типа на Робин Худ, Вилхелм Тел и Спартак, като защитници на слабите и онеправданите, но усилено се занимавали с философия, наука и книжовност. Освен че развили нова система за съвършенство на тялото и духа, те създали и много други културни новости в областта на религията, философията, медицината, химията и техниката. Столетия наред те са били най-голямата движеща сила във всекидневния живот на Китай.

 Падането на Китай под монголска власт през Х¶¶¶ в. довежда до създаването на мощни патриотични тайни организации, чиято цел била свалянето на монголската династия Юан (1279-1368г.). Едно от най-известните тайни общества от това време е "Байляндзяо" ("Общество на белия лотос"). То е създадено на базата на будисткото общество "Лянше" ("Общество на лотоса"), в което по-късно се вливат и други общества с религиозна окраска като "Миндзяо", "Миледзяо" и др. С течение на времето вътре в "Байляндзяо" се появяват множество други направления и секти като: "Санхехуй" ("Триада"), "Тяндихуй" ("Общество на небето и земята"), "Сандянхуй" ("Общество на 3-те точки"), "Хунминхуй" ("Съюз на братството на Хун"), "Миленцзяо" ("Учение за Майтрея"), "Шоуюанцзяо" ("Учение за обединение в общия кръг"), "Багуацзяо" ("Учение за 8-те триграми"), "Тянлицзяо" ("Общество на небесните указания") и много други, чиито общ брой както споменахме надхвърля 200.

 Непосредствено след обединението на споменатите по-горе три организации в "Байляндзяо" (наричана още "Байлянхуй" или "Байлянше"), на север избухнало ръководеното от тях въстание на Сун Дзян. То е надлежно описано в знаменитата епопея на Ши Найан (ХV¶ в.) - "Речни заливи" (наричана още "Шуй Ху" - "108 юнака"). Тази книга изобилства с описания на бойни изкуства, които са владяни от въстаниците. По-късно на тази база се появява един стил на У-Шу наречен Лян-Шан-Пай ("Школа от планината Лян") по името на планината, където са се подвизавали въстаниците. Този стил обединявал Шаолинския и светския стил на У-Шу, както и други стилове в едно направление.

"Байляндзяо" има своите свещени и канонични книги, за които се смята, че са написани в периода ХV - ХV¶ в., а може и по-рано, които обединявали будизъм, даосизъм, китайската форма на манихейството и някои народни вярвания. Тези канонични книги били записани с особен шифър и се съхранявали в тайна за непосветените.

Идеологическата пропаганда на "Байляндзяо" проповядвала равенство между хората и половете, отнемане привилегиите на богаташите и аристокрацията и отхвърляне властта на чуждата династия. На тази основа в периода Х¶¶¶ - ХV¶ в. избухнали множество народни въстания, които били организирани от "червените войски" на "Байлиндзяо".

През средните векове на три пъти огромни групи хора организирани от тайните общества се вдигали на въстания срещу управляващите династии. Така например Хан Линджи повел 150 хиляди души срещу монголската династия Юан; по-късно Ю Хаозиен събрал войска от 100 хиляди души, за да се противопостави на династията Мин (1368-1644г.), а Чуан Тинлин повел 50 хиляди души срещу манджурската династия Цин (1644-1911г.).

Своята деятелност тайните общества провеждали в условията на постоянен терор и преследване от страна на властите. Това обаче спомогнало за още по-дълбокото им законспириране и маскировка, употребата на тайни шифри и опознавателни знаци; използването на тайни куриери и рафинирани методи за подготовка, както и разработването на тайни канали и агентурна мрежа.

 В периода 1351-1368г. избухнало всенародното въстание на "червените забрадки", което довело до разгром на монголската династия. Въстанието изцяло било организирано от тайното общество "Байлендзяо" и в редиците на въстаниците имало множество майстори на У-Шу, които обучавали въстаниците.

 Дейността на тайните общества в Китай се активира особено много след ХV¶¶ в., когато Китай пада под властта на манджурската династия Цин (1644-1911г.). Манджурците започват гонения сред народа, подема се кампания срещу конфуцианството и даосизма, изгарят се ценни ръкописи и философски трактати, преследват се прогресивно мислещите хора. Освен това властите забранили практикуването на У-Шу и подлагали населението на репресии.

Манастирите също не били пожалени и били подложени на палеж и унищожение заедно с монасите! В отговор на това започнали да се множат и да се преструкторират тайните религиозни и патриотични организации за борба срещу новия враг.

 В манастира Шаолин се създава тайно дружество за борба срещу цинската династия, наречено "Триада" ("Хунг"). Наричат го "Триада", защото избират за емблема равностранен триъгълник, страните на който символизират Небето, Земята и Човека, неделимо свързани в хармония един с друг. Тази организация обхваща и много други области в Китай, където имало чан манастири и филиали на Шаолин.

 Тренировка на бойци от "Триадата".

 В манастира Шаолин се укриват оцелели членове на императорската фамилия, висши сановници и военни. Настоятелят на Шаолин свиква таен съвет в манастира, на който идват делегати от 108 нелегални организации и отряди на съпротивата. Над свещените реликви на Бодхидхарма (Да Мо) те се заклеват, че няма да имат покой докато не отблъснат пълчищата на окупаторите отвъд Великата китайска стена! Въстаниците от тайните общества се обединили под лозунга "Фан Цин Фу Мин" ("Да свалим Цин - да възстановим Мин"). Центъра за борба било решено да се пренесе на юг, където властта на манджурците все още не се била укрепила. Шаолинските монаси били изпратени във въстаническите лагери да обучават неопитните селяни и занаятчии в техниките на У-Шу (Шаолин-Цюан). Те също станали бойните ядра и групи на множество патриотични тайни общества.

 Организацията на "Триадата" се разрастнала и усложнила като структура. На всеки един от членовете на "Триадата" се давал секретен номер и за всички бил в сила таен кодекс, който включвал сигнали за разпознаване по положението на пръстите (специални мудри от езотеричния будизъм); по татуировките; по начина на употреба на някои предмети като пръчиците за хранене и други - един необикновено богат и фантастичен език от знаци. Много ефикасна тайна служба, позволявала на "Триадата" да се промъква във войската, в полицията, магистратурата и да поставя в затруднение администрацията на владетелите от манджурската династия.

 Боец на "Триадата" в схватка с манджурците.

 Наред с "Триадата" ("Хунг" или "Санхехуй"), срещу манджурците се борели и "Дружеството на Белия лотос" ("Байляндзяо"), което организира бунтове срещу акцизните служители на владетелите; "Дружество на Небесния разум", което стои по-късно зад вълненията в Хунан и Чанчун през 1813г., и което направо заговорничи с група евнуси от императорския двор, за да нахлуе в "Забранения град" (дворецът "Гугун") и да го завладее; "Дружество Тонг", което действа на север; "Съюзът на Малките мечове", който организира въстанието в Шанхай и много други. Всички тези тайни организации в една или друга степен развивали древните бойни изкуства и техните членове фанатично тренирали разнообразни стилове на У-Шу. Над всички тях обаче "Триадата" изпъква по ефикасност и дисциплина. Членовете на "Триадата" възстановяват, развиват и в известна степен монополизират различните стилове на Шаолин-Цюан, както и някои други (У-Дан и Ъмей-пай).

 Нахлулите от север манджурци завладели страната и с помощта на някои местни феодали-колаборационисти, започнали да тероризират населението. Тези, които не се покорявали на новата династия ги чакала страшна смърт. По безкрайните пътища на Поднебесната империя, във всички посоки препускали конни отряди и безпощадно убивали на място всеки, дръзнал да се противопостави на височайшата власт.

 Член на тайно общество отстранява стражите на омразен феодал.

 Опирайки се на поддръжката на големите земевладелци, манджурците установили на север твърдо управление, обаче пламакът на народната война не угасвал, обхващайки все по-широки слоеве на населението. В долината на Яндзъ много градове оказали яростна съпротива срещу окупаторите. При това в отбраната, наред с верните на Мин войски, взимали участие селяни, занаятчии, монаси и дори бивши разбойници по пътищата. Известният майстор на У-Шу - Ши Къфа оглавил отбраната на най-големия град Янчжоу, нанасяйки тежки загуби на десетократно превъзхождащите го сили на противника. След като малкия гарнизон на града бил почти напълно унищожен от манджурците, Ши Къфа продължил боя сам против всички. Когато му се счупил меча, той продължил да се бие с голи ръце убивайки множество противници. Накрая той бил ранен и хванат в плен. Отказвайки да премине на служба при манджурците, героят без да трепне приел смъртта от ръцете на палача. С безпримерна храброст се прославили и жителите на градовете Цзянин и Цзядин, които издържали над три месечна обсада и накрая били избити в тежки улични боеве от озверелите манджурци.

 Членове на тайно общество разучават техники с традиционни оръжия.

 Монасите от Шаолин без умора обучавали отрядите на въстаниците и членовете на воюващите тайни общества. Дълго време те успешно се маскирали и укривали дейността си от властите. Накрая предател издава "Триадата" и в 1723г. манджурските войски обсадили легендарния манастир. Първата наказателна експедиция завършила с провал за манджурците, които се сблъскали с необикновените бойни умения на войнствените монаси. Скоро обаче огромен отряд от правителствени войски дошъл повторно и пробил отбраната на манастира. В епичната битка загинали 128 монаси-рицари и успели да се спасят само петима експерти на У-Шу, сред които и монахинята-воин Нге Муй (Мо Муй), която се счита за родоначалник на популярния днес стил Уин-Чун-Кюн (Юн-Чун-Цюан - "Бокс на слънчевата пролет"). Останалите експерти се спасили на юг в други филиали на Шаолин и от тях идват известните стилове на Южния Шаолин-Цюан - Джоу-Гар, Хун-Гар, Чой-Гар, Лю-Гар, Мо-Гар и Ли-Гар, както и някои други. Петте монаха от Шаолин , които се спасили от погрома, по-късно били наречени "Петимата мъдри" или "Старшите патриарси-основатели", които станали родоначалници на споменатите по-горе стилове на У-Шу.

 Разгромът и подпалването на манастира Шаолин е само незначителен епизод от борбата на антицинските тайни общества (Хуейдан), чието изследване и дейност е тежка задача, дори и за китайските историци, тъй като много неща и обстоятелства свързани с тези организации и до днес си остават забулени в тайна и мистерия (нали все пак затова са тайни, а не явни!).

 Както споменахме, освен "Триадата" срещу Цинската династия се борели и голямо множество други нелегални организации и тайни общества. Духовната основа за сплотяване на метежниците била дейността на "Обществото на Белия лотос" ("Байляндзяо") на север от новосформираното "Братство Хун" ("Хунминхуй"), което действало в южните и западните провинции. Основател на това тайно общество бил видния учен от провинция Фудзян - Ин Хуншън. В 1631г. Той създал общество на поборници за нравствена чистота и справедливост в поддръжка на династията Мин. В 1683г. (а според други в 1625г.), пиратът Чжен Чжилун създал тайната организация "Коксинга", която контролирала южното крайбрежие на Китай, в областите на Цзянси и Чжънцзян. Флотът на Чжън Чжилун се борел с манджурците, но претърпял неуспех. След смъртта на Чжън Чжилун, организацията била оглавена от легендарния пълководец и отчаян пират Чжън Чънгун и сина на Чжън Чжилун, които правели наказателни експедиции срещу манджурците и превзели Тайван, като разгромили тамошната холандска колония и основали независима антицинска държава. Съвместявайки в свое лице стратегически талант, неудържима храброст и физическа сила Чжън Чънгун се ползвал с огромна популярност сред широките народни маси. В своята войска той всячески развивал У-Шу и отделял особино внимание на физическите данни на войниците. Както свидетелстват хрониките, Чжън Чънгун сформирал "тигрова гвардия", в която се приемали млади хора с висок ръст, способни да повдигнат над главата си камък тежък 150 кг. Те отивали на бой съпровождани от оръженосци и с дълги мечове или алебарди изваждали от строя конете на противника. Всеки от тези "железни мъже" можел да разсече на две кон и да се изправи с голи ръце да се разправи с всеки въоръжен противник. В края на ХV¶¶ в. бегълци от разбитата от манджурците армия на "Коксинга" се установили в Окинава и Япония, давайки тласък за появата на различни школи по Карате (Окинава-Те), Джу-Джуцу, Кемпо, Кен-Джуцу и др., значително обогатявайки техническите и духовни постижения на местните майстори.

 През края на ХV¶¶¶ и началото на Х¶Х в. се появява нова пиратска организация, която заедно с крайбрежните пиратски съюзи на "Белия лотос", "Лунна светлина" и "Триада" разоряват търговските кораби на англичаните от "Остиндийската компания" и корабите на Цинската династия, като разбиват дори армадата на китайския адмирал Лин Фа! Постепенно "Триадата" се превръща в могъща организация, която контролирала южните китайски провинции и крайбрежието. Синоними на "Триадата" са също "Тяндихуй" ("Съюз на небето и земята") и "Хунмън" ("Братството Хун"), които постепенно се разрояват в стотици други тайни организации и общества.

 Всеки, който се обявявал срещу "Триадата" го очаквала сигурна смърт! Обикновено към тялото на предателите и жертвите, за назидание прикрепвали дървена или бронзова табелка с изображението на бога на войната - Хуан Юй!..

 В конспиративната дейност на "Триадата" се отчитали и най-малките детайли. Така например, освен споменатите по-напред тайни опознавателни знаци, заговорниците измислили и особен вид приветствие, по което лесно можели да познаят член на братството: юмрукът на дясната ръка се обхващал с лявата длан пред гърдите. В дадения случай юмрукът символизирал слънчевото начало - Ян, а дланта тъмното лунно начало - Ин. В йероглифното начертаване "слънце" и "луна" заедно образували знака "явност" ("откритост") - на китайски "Мин", т.е. названието на свалената династия. Този поздрав се е съхранил и до наши дни като официален сред практикуващте У-Шу.

 Разцвет на тайните общества през Х¶Х и началото на ХХ в.

 Европейците, появили се в Китай още в началото на ХV¶ в., дълго време безуспешно се опитвали да получат свободен достъп до китайския пазар. Накрая в 1839г. англичаните намерили повод за въоръжена интервенция. Поводът бил запалването на голяма пратка с опиум в Гуанджоу (Кантон), принадлежаща на английските търговци. Започнала "Първата опиумна война" (1840-1850г.), която частично завършила с подписването на Нанкинския договор, съгласно който пет пристанища на Китай - Гуанджоу, Амой, Фучжоу, Нинбо и Шанхай били открити за чуждестранна търговия. Тук трябва да поясним за мръсната геноцидна политика на английските търговци спрямо Китай, за да разберем истинските причини за "опиумните войни" и Тайпинското въстание, които разклатили из основи династията Цин. Англичаните внасяли в Китай и "зарибявали" пазара с опиум донасян от Индия и Афганистан. Срещу него те получавали продукти като чай, коприна, порцелан, подправки, злато и др., които реализирали в Европа и Америка с огромна печалба. Така те с "един куршум удряли два заека" - от една страна се обогатявали, а от друга разрушавали китайското общество чрез пристрастяването му към наркотиците (в случая суровия опиум). Стигнало се дори до там, пресованите блокчета опиум да станат платежно средство вместо пари!

 Раздирана от вътрешни противоречия, манджурската династия не била способна да се справи със западната инвазия, в която освен Англия участвали също Франция, САЩ и други страни. Използвайки сила, англичаните изнудили цинското правителство за получаване право на екстериториалност и създаване на свои поселения (колонии) в откритите пристанища. За тази цел те сложили ръка и на крайбрежния остров Сянган (Хонгконг), където построили свое пристанище.

 Насилствените действия на Запада спрямо Китай породили нова активност на тайните общества, които започнали едновременна борба срещу манджурското правителство и срещу "задморските дяволи".

 По време на "Първата опиумна война" (1840-1850г.) се появили редица нови тайни организации, които били инспирирани от "Триада". Така например в провинция Гуандун се образували "Пининтуан" ("Отряди за усмирение на англичаните"), които наброявали 10 хиляди души и "Шенпин" ("Общество на мира и благоденствието"), които наброявали до 100 хиляди въоръжени бойци. В провинция Чженцзян се появили "Хейшуйдан" ("Партия на черната вода"). Съществували също: "Танлидзяо" ("Общество на небесния разум"), "Модзяо" ("Учение на дявола"), "Чжайдзяо" (клон на "Модзяо"), "Байшандихуй" ("Общество за поклонение на върховния Владика"), "Хуншентан" ("Общество на величието и справедливостта"), "Фуйтан" ("Общество на щастието и справедливостта"), "Дзинцзянхуй" ("Съюз на златните монети"), "Лянъйтан" ("Общество на единението и справедливостта"), "Чанцянхуй" ("Съюз на дългите копия"), "Цинцзинхуй" ("Съюз на сините забрадки"), "Банцзянхуй" ("Съюз на връзка монети"), "Байлундан" ("Партия на стоте дракона"), "Сяодаохуй" ("Съюз на късите саби") и др. Други по-малки групи и общества имало във всички провинции. Всички те взели активно участие в "Първата опиумна война" (1840-1850г.), във "Втората опиумна война" (1851-1861г.), в Тайпинското въстание (1850-1873г.) и движението "Ихетуан" ("Ихъцюан" - 1895-1901г.), което довежда до падане на Цинската династия и основаване но Китайската република в 1911г.

По време на двете "опиумни войни" тайните общества водели преди всичко партизанска война, но през следващите две големи кампании те излезли от нелегалност и официално се противопоставили на общия враг - Цинската династия и западните окупатори.

 Тайпинското въстание и "Революцията на боксьорите"

 Двете "опиумни войни" с англичаните в Китай подготвили почвата за избухването на голямото Тайпинско въстание (1850-1873г.), което заедно с последващите го бунтове и революции довежда до рухването на омразната манджурска династия в началото на ХХ в. и изгонването на чужденците.

 Тайпинското въстание е подготвено изцяло от тайните общества "Тайпиндао", "Байляндзяо", "Танлидзяо" и "Триада" (последното е като обединително понятие за цяла група тайни организации). В отделните провинции имало и други като "Го" (Съчуан), "Нян" (Хенан), "Чжай" (Хунан), "Пи" (Хубей), "Няндан" (Анхуей) и др.

 Въстанието обхваща главно южните китайски провинции и било много добре организирано. Революционната армия на тайпините имала здрава военна организация и надхвърляла 1 милион души. В армията на тайпините имало и 40 женски корпуса (всеки по 2 500 души), което показва, че въстанието било "всенародно". Идеологията на тайпините била подчертано патриотична и националистическа; те имали единна вяра, ясна политическа програма и твърдо национално съзнание. Тайпините искали да създадат държава на "Великото спокойствие" (Тайпин) и се борели за отхвърляне на манджурското и западното владичество. Тяхна столица става Нанкин (наричан "Небесната столица"). Огромна роля в подготовката на организацията на тайпините изиграват бойните изкуства и свързаната с тях философия. Въстаниците обаче използвали традиционните методи за водене на бой и не били подготвени за съвременна война. Оръжието не достигало, а за модерни огнестрелни оръжия да не говорим. Единственото преимущество на тайпините било в жива сила и моралното превъзходство, но това не се оказало достатъчно за окончателната победа.

 Бунтът на юг се разраснал бързо, но въстаниците били притискани от двете страни - от север манджурските редовни войски, от юг западните окупационни сили. В 1853г. "Обществото на кинжалите" вдига въстание за подкрепа на тайпините в Шанхай. Битките в южните провинции продължили с променлив успех над 20 години и накрая в 1873г. тайпинското въстание било подавено с цената на огромни жертви и от двете страни. Девет провинции били подложени на опустошение и били изтребени около 20 милиона души!...

 Борбата на тайните общества срещу душманите обаче не спряла. След разгрома на Тайпинското въстание, към края на Х¶Х в. в Северен Китай се заражда едно мощно национално-освободително движение наречено "И-Хе-Цюан" ("Юмрук издигнат в името на мира и справедливостта"), по-късно преименувано в "И-Хе-Туан" ("Отряди на мира и справедливостта"). В историята това движение остава с името "Революция на боксьорите" (1895-1901г.). Въстаниците се борели за независим Китай, против подялбата на страната от империалистите (САЩ, Англия, Франция, Германия и Русия) и срещу продажната и омразна династия Цин. Както се подразбира от името, участниците в това движение били ревностни последователи на У-Шу и свързаните с него дисциплини.

 Герои от "Революцията на боксьорите".

 Първите действия на ихетуаните започват в 1895г., когато членовете на "Дадаохуй" ("Общество на великата сабя [алебарда]") се групират на полуостров Шандун и оказват яростна съпротива на германските окупатори. Към движението се присъединяват редица тайни общества занимаващи се с бойни изкуства и магически практики като: "Байляндзяо" ("Учението на Белия лотос"), "Дацюан" ("Великия юмрук"), "Шънцюан" ("Свещения юмрук"), "Хунцюан" ("Червения юмрук"), "Мейхуацюан" ("Юмрук на сливовия цвят"), "Шундаохуй" ("Общество на поразяващата сабя"), "Хувейбян" ("Камшик от опашка на тигър"), "Цзяйлицзяо" ("Общество на нравствеността"), "Дзилихуй" ("Общество на независимостта"), "Байцидан" ("Партия на бялото знаме"), "Байсинцзяо" ("Сто фамилии"), "Чжайцзяо" ("Будистка секта"), "Хунцянхуй" ("Съюз на червените копия"). В южните провинции действали "Сяндянхуй" ("Общество на трите точки"); в Съчуан и Централен Китай "Гълаохуй" ("Общество на старшите братя"); в района на императорския канал "Цинбан" ("Зеленото братство"); в Манджурия - "Хунхуцзъй" ("Общество на рижите бради") и много други.

 Ихетуаните изтъквали, че техен прародител е Лю Дунбин (дин. Тан 618-906г.) и се придържали към строг морален кодекс и аскетизъм, характерен за религиозните общини, в които децата от ранна възраст под ръководството на опитни учители се приобщавали в тайните на даоските езотерични учения и практики - Ци-Гун, Доа-Ин, алхимия, Фън-Шуй, астрология и У-Шу. В съюза се спазвала строга йерархия, която се определяла от степента на владеене на даоските практики. Провеждали се също и специални психо-физически тренировки със четене на заклинания (мантри); правели се специални упражнения с ръцете (мудри) и участниците изпадали в транс. Най-голямо внимание се обръщало на упражненията с меч и копие и ръкопашния бой с голи ръце.

 Членовете на "Ихетуан" били групирани в осем големи корпуса, наименовани по имената на 8-те мистични триграми Па-Куа от "Книгата на промените" ("И-Дзин"). Във всички околии били създадени ихетуански школи, където се обучавали хиляди бойци. Само в окръга Шипин имало повече от 800 школи. В окръга Цзинчжоу ихетуаните имали няколко десетки учебни площадки за обучение в У-Шу. В столицата Пекин, ихетуаните открито се занимавали с У-Шу в многобройни школи и в храмовете. Районът на действията на тайната организация обхванал цял Северен Китай - провинциите Шанен, Шандун, Чжили, Шенцзин и Вътрешна Монголия. Всички поддържали движението: просяците и непригодните за бой старци се организирали в "Общество на изчистените казани"; вдовиците в "Общество на сините фенери"; жените били организирали съответно: девойките в "Хунденчжао" ("Червен фенер"), старите жени в "Хейденчжао" ("Черен фенер"). Всички сили били активирани за делото. Ковачниците работели денонощно; леели се и се ковяли мечове, саби, копия, алебарди и се изработвали всевъзможни оръжия и приспособления за воюване. На знамената на ихетуаните били изобразени триграмите "Цян" (Небе) и "Кан" (Вода), а на главите си слагали червени и жълти превръзки, за да се отличават от врага.

 Народът приписвал свръхестествени сили на участниците във въстанието. Например бленове от "Съюза на червените копия" ("Хунцянхуй") провеждали особени тренировки траещи 100 дни, след което се смятало, че стават неуязвими за оръжията и ударите. Твърди се дори, че със специален Ци-Гун майсторите можели да издържат на прострелване с огнестрелно оръжие. Истината била обаче доста по-прозаична - някои от ихетуаните носели под дрехите си бронирани метални жилетки, които ги предпазвали от куршумите на сравнително слабите по онова време оръжия. Има обаче един друг психологически момент, че специалната психо-физическа тренировка на бойците им давала в съчетание с техниките на У-Шу огромно предимство в ръкопашния бой, където огнестрелните оръжия били ограничени! Участниците в боевете с ихетуаните отбелязват, че по време на боя бойците правели невероятни акробатични скокове и техники. Те се движели с такава бързина и се премятали със салта през глава, сякаш в тях "се е вселил зъл дух"! Естествено, че такъв боец в транс е невероятно трудно да бъде улучен от разстояние дори и с огнестрелно оръжие.

 В окупираните райони китайските бойци действали необикновено храбро и ефективно и прилагали изненадваща партизанска тактика. Ето как очевидци описват някои такива събития: "По пътя вървеше английски конвой, а от двете страни имаше гъсти храсти. В групата имаше един готвач индус, който готвеше на офицерите. Изведнъж някой излетя от храстите със салто във въздуха над готвача и му отсече в движение главата с меч. Войниците, които вървяха след него въобще не можаха да реагират и дори не успяха да видят нападателя - така светкавично стана всичко"!

В ръкопашните боеве особено опасни били китайските копия, които нанесли големи загуби на западните интервенти. Англичанин очевидец разказва, че в боя докато той успеел да удари веднъж с байонета (щика) на пушката, китайският боец с копието съумявал майсторски да промуши 2-3 души около него!

 Против ихетуаните били изпратени съюзническите войски на 8 държави - Англия, САЩ, Германия, Русия, Франция, Италия, Япония и Австрия, с обща численост около 40-50 хиляди души модерно въоръжени. Китайците воювали срещу тях с голи ръце и традиционни хладни оръжия. Въпреки, че дали огромни загуби, в ракопашните битки ихетуаните превъзхождали противника и му нанесли загуби с около 3-5 души!

 "Желязната императрица" Цъй Си (1834-1908г.), прославила се с необикновена жестокост искала да използва ихетуаните против чуждите войски. В името на това тя отишла на временен съюз с въстаниците. Не всички тайни общества подкрепили този сговор с манджурците. Боевете в страната вървели с променлив успех. В Пекин "боксьорите" обкръжили старата цитадела - чуждестранния квартал, но не могли да го превземат. В това време съюзническите войски обсадили Пекин и настанали ожесточени боеве. Обсадата продължила 55 дни, като бунтовниците биейки се с хладни оръжия и юмруци, на барикадите се противопоставили успешно срещу модерните огнестрелни оръжия. В крайна сметка "Уинчестерите" и оръдията на окупаторите надделяли и отбраната била пробита. Много големи майстори на У-Шу загубили живота си в това героично време. С тяхната смърт завършила една епоха на старото време и рицарите на У-Шу.

 Останалите живи членове на "Триадата", "Братството на Хун" и всевъзможните тайни организации и общества участващи в "Ихетуан" излезли в дълбока нелегалност и се разпръснали из страната. Много избягали зад граница установявайки се в китайските колонии в САЩ, Хонконг, Сингапур, Малайзия, Индонезия, Тайван и др.

 Тайните общества в ново време

 В периода на Синхайската революция (1911-1913г.) и след това в периода на кървавите междуособици ("Периода на атаманите") с нова сила се възобновила дейността на тайните общества. Обаче вече имало качествена промяна. След падането на манджурската династия и обявяване на републиката, тайните общества не били обединени вече с обща цел, както било по времето на Тайпинското въстание или "Революцията на боксьорите". Организацията на "триадите" се разпаднала и всеки се борел за "някаква негова кауза". Враждуващите генерали вербували наемници сред опитните майстори на У-Шу, които по една или друга причина вече били склонни да се разделят с тайните си срещу прилично възнаграждение. Много тайни общества, наследници на могъщата някога "Триада", действали самостоятелно образувайки нови дружества като: "Тонг", "Во", "Хокло", "16-К", "14-К", "Зеленият Дракон" ("Цинлунхуй"), "Общество на Златния Дракон" ("Дзинлунхуй") и др. Една от най-опасните такива организации е "Бял Дракон на бяла стена" създадена в южните провинции (на юг от планината Лаошан), която е генетично свързана с "Дзинлунхуй".

 Част от тайните общества постепенно се израждат в гангстерски кланове; други влизат в правителството на Сун Ятсен или в партията "Гоминдан", която след загубата срещу комунистите се установява в Тайван и Хонгконг. Много от тайните общества продължават своята деятелност в т.нар. "чайна таун" (китайски квартали) в Сан Франциско, Ню Йорк, Хавана, Лондон, Амстердам и Югоизточна Азия. Те навлизат в дейности свързани с търговия, хазарт, наркотици, проституция и др. и стават гръбнак на китайската мафия. В началото на ХХ в. най-мощни такива кланове е имало в Хонконг, Шанхай и Макао. В Шанхай те са ликвидирани от комунистите през 50-те години, като членовете им са разстреляни. В Хонконг "Триадата" все още държи позиции и е дълбоко вкоренена; тя контролира до 40% от школите по У-Шу (Кунг-Фу). До скоро там действаха 38 тайни братства и ложи със общ състав над 80 хиляди души. Логично е обаче, след преминаване на властта в ръцете на КНР много от тези организации да изчезнат или да се изтеглят в други райони извън Китай.

 В някои отношения "Триадите" си приличат в сегашния си вид с якудза - японските гангстерски организации. Все още в тези затворени общества се спазват старите традиции и спорове и войните между клановете се водят както едно време - с мечове, саби, ножове, сатъри, железни вериги, топузи и други оръжия от арсенала на У-Шу. Новите поколения въведоха и някои новости: вместо юмруци и ритници те използват китайската модификация на пистолета "ТТ" (известен като "убиец на ченгета", защото пробива леко бронираните жилетки), картечници и пластичен взрив.

 И все пак старите традиции не са забравени. Начело на всяко тайно общество продължава да стои един водач, носещ званието "драконова глава" ("Драконът има една глава и всичко нататък са опашки"!). Традиционното число на основните ложи (секции) се равнява на 5 или 8. Членовете на обществото задължително полагат клетва за вярност и се подчиняват на строга йерархия в организацията, традиционно наброяваща 9-10 степени; приписват си различни цветисти титли и следват подредбата и взаимоотношенията характерни за патриархалното китайско семейство от стария Китай. Извършват се различни официални обреди и церемонии, някои от които са с древен произход. В тайните общества се залага на колективното начало. Всяка ложа си има своя церемониалмайстор (т.нар. "пазител на кадилницата"), който съблюдава за правилното провеждане на церемониите и поддържане на традициите. Тайните общества (хуейдан), трябва да се отличават от религиозните секти (цзяо мен) в Китай, поради различните цели, които изпълняват. Понякога обаче тези две течения се преплитат и не може да се направи ясна диференциация. Трябва също да се има предвид, че редица "тайни общества" в стария Китай не са били чак толкова тайни и са представлявали по своята същност по-скоро някакъв вид "профсъюзи", а не нещо специално.

 Изучаването на тайните общества в Китай и връзката им с бойните изкуства, е нещо полезно и занимателно, защото дава понякога храна за интересни разсъждения и повдига булото на необясними факти и събития от историята на У-Шу.

Автор: д-р Дориян В. Александров

ИСТОРИЯТА ЗА ЖИВОТА НА МАЙСТОР ГОГЕН ЯМАГУЧИ

Гоген Ямагучи е изобразяван седейки пред кристална топка. Той извършва различни движения пред нея като магьосник и използва специален метод на дишане. По този начин Ямагучи призовава духовете на бойци от миналото и бъдещето като те му разказват своите тайни…
Той също е представян изпълнявайки Теншо (бавна ката с дихателни упражнения), която аз сметнах за неестествена в стила Годжу. Непосредствено след това двама майстори демонстрираха спаринг. Кумите изглеждаха остри, непрекъснати с голяма демонстрация на сила. Боя беше осъществен в дистанция (по-малка от обикновенно) наречена Than като и двамата каратеки поддържаха атаките си с крака и ръце с голяма сила и бързина. Блоковете бяха точни и извършвани с отпусната ръка. Без съмнение двамата млади майстори имаха много практика помежду си, но все пак всичко изглеждаше много внушително.

Трудно е да разбереш какво има в предвид майстор Ямагучи със своя поглед, но той изглежда “обаятелен”. Той е с дълга коса, винаги с традиционно японско облекло. Дългата коса не го кара да изглежда модерен, по скоро Ямагучи (планински войн) изглежда като човек от преградията на Токио. Аз знаех, че той е нещо като полу – легендарен майстор, човек практикуващ йога и жрец на сектата Шинто. От това което бях чувал за него знаех, че той е великодушен и услужлив човек. В книгата на Питър Урбан “Карате Доджо” се разказва история, в която Ямагучи убива тигър с голи ръце. Все пак аз не знаех много за този велик майстор затова се сдобих и с автобиографията му : “Карате : Годжу – рю от Котката”.

“Котката” – това е прякора на Ямагучи. Има няколко причини за това му прозвище, като например дългата му коса, която напомня гривата на лъв, движенията му, които наподобяват тези на котка и неговата “котешка” позиция по врема на спаринг. Ямагучи обяснява значението на своя прякор във френското списание “Карате” (през Април 1977) със следните думи : “Дори днес, млади човече, ако сме в двубой един срещу друг, аз мога да преценя дали си достоен противник със силата на твоята енергия Чи. Това е причината единствената причина, която ми дате името котката.”

В “Карате : Годжу – рю от Котката”, Ямагучи разказва за своя живот. От нея изглежда, че той е бил смесица между карате майстор, човек на действието, и жрец. По късно през 1930 и 1940 той е правителствен администратор в Манджурия. След края на II Световна Война той е затворник в Русия. Когато най – сетне се връща в Япония е бил сериозно разстроен от положението на страната му след войната.

Гоген Ямагучи е роден 1909 година в Kyushu – Япония. Той е едно от десетте деца в семейството. В автобиографията си той пише, че баща му продавал стоки, а по късно отворил школа за бойни изкуства. От малък Ямагучи се занимава с бойни изкуства като джудо, кендо и други.

Втората година от неговото начално образование той започва да се занимава с традиционна японска фехтовка (Jigen-ryu Kenjutsu). По късно той среща господин Марута, дърводелец от Окинава, който му дава основата в карате. Младия Ямагучи практикувал фехтовка през деня и карате през нощта. Неговия единствен интерес бил да става по – силен и по – силен, и той бил много доволен от резултатите от неговите карате тренировки : “Аз намерих моята физическа форма като много по – добра след няколко години тренировки по карате. Моите крака ставаха по – силни, а костите и мускулите му непрекъснато се развиваха. От горе на всичко аз се чувствах готов да контраатакувам във всяко едно положение.”

След като завършил училище той отишъл в университета Ritsumeikan в Kyoto. Но по – късно той се премества в университета Кансай.

В Kyoto той започва да преподава карате през свободното си време, а през 1930 година (когато бил на 21) отворил карате клуб в университета Ritsumeikan. Неговата група (хората от неговия клуб) правели непристойни за университета неща, затова той бил принуден да се премести в Кампус. “Аз бях груб и нехаен”, казва той за това време.

През 1928 година Мияги посещава Япония за да разпространява своя карате стил – Годжу. Той преподавал в клуба по джудо в университета Kyoto. Така Мияги се засича с Ямагучи след известни тренировки при Мияги, Ямагучи си спомня думите на своя учител : “Господин Ямагучи, Вие сте достатъчно квалифициран за да наследите школата по Годжу. Няма на какво повече да Ви науча”. И така Ямагучи става наследник на Годжу – рю.

Дали Мияги е казал това ние трудно можем да разберем. След изказването на Ямачучи много хора от Окинава били ядосани, защото Мияги никога не е стоял в Япония за дълъг период, не повече от 2 – 3 месеца. Затова остават съмнения дали Ямагучи е научил целия стил Годжу от Мияги дори има сведения, че Гоген Ямагучи научава кати от Годжу стила по – късно от ученици на Мияги.

Когато Ямагучи започнал да преподава карате неговия стил изглеждал странен. Определян е дори като уличен бой. Сина на Ямагучи – Гоши Ямагучи предпочита повече ката пред свободния стил – кумите. Но както и да е, развитието на Годжу в Япония е станало благодарение на работата на Гоген Ямагучи.

Когато Ямагучи осъзнава своето значение за Годжу – рю в Япония той започва сериозни тренировки. Когато имал възможност ходил в планината Курума за тежки тренировки. Там той се запознал с група Шинтоисти, които го въвели в тренировки на духа и той успял да научи не малко неща от тях. Той напредвал много бързо. Ямагучи бил в дълбока медитация през нощта, а през деня играел Санчин под водопад, за да свърже своя дух и тяло. “Аз бях принуден да уча”, пише той “това помогна много за моето карате. Аз следвах физическата и духовната страна на тренировката. Освен това аз добих способността бързо да разбирам какво ще се случи преди да е станало. Аз знаех какво ще стане.”

По късно 1930 година води Ямагучи до нови запознанства. Канджи Ишихара (1889 – 1949) “военен гений”, който прекарва две години във военни планове и бил последовател на Будизма, вярвал в хармоничното обединение на Азия и се запознава с Ямагучи. Той искал да превърне Манджурия в “рай”. Приятеля му Гоген Ямагучи подкрепял същите идеали. “Ние искаме да направим Манджурия Небесна Земя, където японци, китайци, монголци и корейци да живеят заедно и да създават просперитет. Тази идея е създадена от Генерал Канджи Ишихара. Той е мой приятел, от както съм студент и аз подкрепям неговите идеи заедно с още 200 последователи.”

През 1938 година Ямагучи пита Генерал Ишихара дали може да отиде в Манджурия като правителствен работник. Като голям патриот той стоял там до 1945 година. В книгата си той не говори много за дейността си там, но от други източници е ясно, че работил като смесица между администратор, шпионин, таен агент и посредник при уреждане на дипломатически спорове. През престоя си там, Ямагучи продължава да тренира карате, което го и спасява на няколко пъти.

Веднъж той патрулирал по мост на реката Нонджан (този мост бил от голямо стратегическо значение). Ямагучи бил дегизиран като гражданин на Манджурия и наблюдавал за съмнителни лица. Една вечер забелязал двама мъже изглеждащи странно. Когато се опитал да ги разпита единия извадил пистолет, но Ямагучи с удар с крак го избил от ръцете му, след което го свалил на земята с удар с ръка. Другия извадил нож, но майстора го обезвредил с шуто учи (саблен удар). В друг случай трима бунтовници го нападнали, но той се справил с тях и ги прибрал като затворници.

Гоген Ямагучи казва, че два пъти му се налагало да използва силите си до краен предел.

Единия случай бил срещу Рю Каку Рей, майстор на китайския бокс. Ямагучи чувал за Рю от негови ученици. През 1940 Ямагучи развеждал група от бойци наречена “Източно Азиатска Бойна Мисия” в Япония като някои от тях тренирали Китайски бокс, но той не бил много впечатлен. Когато той ги завел в Университета Ritsumeikan, за да наблюдават карате тренировка, Ямагучи предположил, че ще се включат, но те не пожелали.

Както и да е, Ямагучи се срещнал с Рю. Рю Каку Рей създал свой собствен стил в Китайския бокс – Стила на Дракона. Той бил на около 67 години (а Ямагучи на почти 30) и изглеждал слаботелесен и целия обрасъл с брада. Но Ямагучи разбрал, че той е много добър войн, защото най – доброто, до което Ямагучи успял да достигне е равенство. Двубоя бил много интересен и накарал Ямагучи да даде всичко от себе си.

През май 1945, малко след края на войната, пристигнало съобщение за голяма атака, която била планирана от бунтовници в града, където се намирал Ямагучи. Японското командване отхвърлило съобщението, но Ямагучи го очаквал нервно. Най – накрая хиляда бунтовници атакували и битката започнала. Ямагучи дава вълнуващо описание в неговата книга :

“Аз погледнах към господин Сузуки. “Е още е несигурно” казах аз. Веднага след това ние чухме звукове от оръжия, бойни викове близо до портата на двореца “Ето те идват! Заведете всички на горния етаж. Аз ще браня двореца тук.

“Моите хора ме последваха, аз взех два револвера и слезнахме долу. Чувах викове от всякъде и много бунтовници атакуваха града със всичка сила, убивайки много от моите войници. Хора бягаха, а куршумите хвърчаха навсякъде, в града беше голям безпорадък.

“Бандити на коне се спряха пред офиса ни. Аз започнах да стрелям с револверите през прозореца, докато патроните им не свършиха. Двадесет бунтовници с пистолети и китайски мечове разбиха нашата защита. Петима или шестима разбиха вратата с прикладите на пушките си и влезнаха в стаята.

“С празните ми пистолети, аз прибяхнах до Годжу карате за самоотбрана. Приспособих дишането си и бях готов за бой.

“Стаята бе тъмна и бандитите не можеха да използват оръжието си свободно, защото имаше възможност да се наранят един друг. Аз бях трениран да виждам на такова колочество светлина и знаех, че мога да се справя с 4 – 5 противника. Ситуацията беше под контрол, аз успях да се справя с всичките врагове един по един.

“Избегнах изстрела на първия противник, обърнах се бързо надясно и го ритнах между бедрата. Той извика и падна на земята. Друг се опита да ме застреля с оръжието си, но пропусна. Моя лакет намери неговия стомах – страхотен удар. Кървав китайски меч се опита да ме разсече, но аз ударих притежателя му с десния ми юмрук. Стаята беше тясна и идваха по един затова имах предимство. Когато се приближаваха аз използвах нуките (удар с пръсти), хиджиате [лакти (емпи) ], шуто (саблен удар) и сейкен (юмруци), а срещу оръжията тоби гери (удари с крака във въздуха) и йоко – гери (страничен ритник). Аз се биех много по – свободно отколкото на тренировка защото не се притеснявах за живота на противниците ми.

“Някои бандити се опитваха да се качът по стълбите, но те бяха застреляни от мъже, които предпазваха жените и децата.

“Аз атакувах противниците ми в очите, между бедрата като се предвижвах бързо. Биех се с голяма сила, надявах се да издъжим, докато помощта дойде.

“Скоро чух викове до главната порта и бандитите започнаха да отстъпват.

“Част от моята войска слезе долу и ме попита дали съм наранен. Аз имах късмет - само лявото ми рамо беше прободено от кинжал. Качих се горе за да видя по – добре положението. Бандитите се изтегляха с откраднати оръжия, лекарства и други запаси. Беше 7 часа сутринта.

“…Когато се осъзнах бандитите вече ги нямаше, изведнъж изгубих всичките си сили и седнах. Аз се бих срещу противниците ми около 40 минути.”

След края на войната с Русия, трупове на руснаци били закарани в Манджуриа. Хиляди японци били взети като затворници и Ямагучи бил един от тях. След като прекарал няколко месеца в затвора той бил преместен в Монголия, където прекарал 2 години, няма съмнение за престоя му там : било е ужасно и жестоко.

Имаме много истории за тежките лагери в Русия и тежката работа там. Хиляди японци умират.

През 1947, Гоген Ямагучи е освободен. 18 – ти Ноември 1947 година той вижда бреговете на Япония, а през декември се връща в Токио. Той бил жестоко шокиран от положението на Япония след войната и не толкова от разрушенията, колкото от душевното състояние на японските граждани. Това било твърде много за него и в полунощ 12 – ти Януари 1948 година до храма на Того той щял да изпълни харакири (ритуално самоубийство).

Ямагучи отишъл до спокойното езеро  и сложил камата пред него. Изпаднал в дълбока медитация, тогава той достигнал до “предчувствие” което променило живота му.

“…За момент аз имах чувството, че вървя сред облаците, плаващ в небето сякаш не съществувах в действителност. Аз не мога да обясня точно това чувство. Всички стари проблеми изчезнаха и аз се почувствах така сякаш моят дух отива в един свят на мира и славата.

“Излизайки от дълбоката медитация се осъзнах на пода по лице. Не знам колко време съм бил там. Намерих голяма промяна в моите сетива, чувасвах се така сякаш целия свят е променен и всички живеят в щастие. Никога няма да забравя това състояние на духа ми.”

Когато Ямагучи изпаднал в това мистично състояние на духа той осъзнал, че самоубийството ще бъде само похабяване на неговия живот и той ще трябва да носи отговорност за това пред семейството си и пред цяла Япония. Той разбрал, че мисията му в живота е да преподава бойни изкуства в Япония, затова през 1945 той отваря първото си доджо, а през май 1950 година, то вече било доказано като едно от най – добрите по Годжу – кай Карате – до в цяла Япония. Друга промяна в него след приживяното била, че той започнал да се занимава и отдава на религията и мистицизма. Ямагучи посетил Тадаки Яшимура почтен ръководител на сектата Шин – шу (свързана със Шинто), и за известно време се превърнал в майстор на Шинто. Той учил и Йога при Тенгай Нода.

По време на карате курса на Ямагучи се практикувало “Годжу Шинто”, комбинация от стила Годжу, Йога, Шинто и малко Зен.

Както споменахме в началото тази част, Ямагучи бил майстор в Шинто, което означава, че може да комуникира и с духове (ками). Затова той използвал кристална топка и по този начин предсказвал неща от бъдещето – например заметресения. Той е бил наясно и с различни видове Йога (hatha yoga, raja yoga and kundalini yoga) и приемал човешкото тяло като в представите на йога. В книгата си “Карате : Годжу – Рю от Котката” той заел 35 страници за Йога, което означава, че и отдава голямо значение.

Защо? Защото Йога използва дихателни техники, които са характерни и за Годжу карате. Тези техники помагат за успокояване на духа. Това Ямагучи добре обяснил в интервю на Стийв Белами в изданието “Fighting Arts International”.

“Йога помага за баланса на тялото. Йога показва пътя, по който това може да бъде изпълнено. Ако си изградил добра основа с Йога не можеш имаш да лимит на физическите си постижения.”

По късно той продължава : ”

…Със спазването на Йога диета, отделните части на тялото се променят и седемте жизнени точки на тялото (чакрас) се събуждат. Така постепенно с промените настъпили при “събуждането” на тези точки се достига до състоянието “Bodhisattva”, което може да бъде наречено крайното съзнание. Аз се опитвах да контролирам моята диафрагма, която се оказа центъра на тялото ми, така аз достигнах до баланс, който от своя страна ми помогна да намеря ключа за правилния начин на дишане.”

Когато Ямагучи преподавал в своята “Карате – до Школа” (1970) той правел ежеседмични уроци по Йога понеделник следобед. Урока се състоял в изпълнение на специални пози, медитация и завършвал с ритуал като този :

“Учениците заставали в полукрък около него и съпругата му като всички били обърнати към олтара на Доджото. Всички светлини били изключени. Всички се покланяли по три пъти към олтара, след което Ямагучи пляскал три пъти с ръце, за да събуди духовете им. След това поръсвал учениците си със сол, защото солта пречиства и преминавал с нещо като жезъл над тях.

“След което всички се покланяли ниско, докато господин и госпожа Ямагучи изпълнят нещо като песен (молитва).” Общо взето така приключвал урока.

Ниппон Годжу – кай (Японската Годжу Асоциация) преподава същия като Окинава Годжу стил, но с малки разлики. Има еднакви кати, но сменянето в различните позиции например е по – малко. Годжу – кай стила и не използва chashi, chishi и друго допълнително оборудване. Като други японски бойни стилове и Годжу – кай използва много удари с крака и свободния спаринг се вкарва в тренировачния процес. Както отбелязахме по – отгоре свободния спаринг е по – затворен,по – близък от този в други бойни стилове. Сред блоковете в Годжу има такива с отворена ръка. Забелязва се и използването на удари в слабините, с извивката на ходилото и в спаринга се включват удари във вътрешната част на бедрото.

В триетажната постройка, която Ямагучи направил в своята къща като доджо имало : на подземния етаж тренировъчно помещение, на първия етаж йога – шинто център, а на последния около дузина легла.

Гоген Ямагучи навършил 73 години и нямал голяма възможност да преподава затова оставил тази работа на сина си Гоши.

Ямагучи има още два сина : Госей, който преподава Годжу – кай в Сан Франсиско от 16, и Госен, който понякога тренира карате в ”Карате – до Школата”. Според Браян Уайтес в списанието ”Бойни Изкуства” в Годжу – кай започва все повече да се работи за турнири. През предишни години това не е било като приоритет.

Само няколко думи за дъщерята на Ямагучи – Gokyoku (преди Wakako). Тя също треподава в ”Карате – до Школата”, и е най – добрата жена на ката в Япония. Тя предпочита ката и кихон, защото осъзнава, че жените не притежават добри качества за кумите просто, защото мъжете са физически по – силни. Но Gokyoku Ямагучи има прекрасна техника и освен това е много интелигентна, изглежда добре и женствена. Тя е прекрасен калиграф и скоро се омъжи за своя калиграфски учител.

ЯН ЛУЧАН-СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЯН СТИЛА В ТАЙ-ДЗИ

Създателят на Ян-стила на Тай-Дзи Ян Лучан (1799-1872г.)

Ян Лучан, създател на направление Ян, изучава изкуството при Чън Чансин (1771-1853), който по това време бил водеща фигура във фамилията, а също така и студент на Дзян Фа, ученик на Уан Дзунюе (1736-1795).
Ян Лучан се ражда в бедно селско семейство. От малък харесвал бойните изкуства и изучава Шаолинцюан при местен боксъор, което му дава стабилна основа.

Веднъж става свидетел на скандал мужду продавач (член на фамилия Чън) и нервен клиент. Копувачът нападнал продавача, но той неутрализирал атаката с едно съвсем непринудено движение и го отхвърлил чак в затворените врати на магазина. Ян Лучан до тогава не бил виждал такова бойно изкуство. Той попитал Чън Ху какво е това бойно изкуство, но Чън Ху отхвърлил всякакво “превъзходство” на стила. Въпреки това решил да го препоръча на Чън Чансин, който бил един от най-добрите майстори в Чъндзягоу и написал писмо, в което препоръчал Ян Лучан за слуга в къщата на фамилията. Така му предоставял възможност да изучава стила на фамилия Чън. Така той попаднал в къщата на Чън Чансин.

Тъй като той бил външен човек, на него му било забранено, независимо от причината, да пристъпва и на метър от мястото където се водили тренировките. Той чувствал, че това е странно и не се примирявал. Една гореща и влажна нощ, понеже не можел да заспи и за да се ободри, излезнал да се разходи. От мястото за тренировки чул странни шумове. И тъй като му било забранено да влиза там, той се промъкнал покрай стената. Така намерил достатъчно голям отвор, през който да може да види какво става вътре: Чън Чансин преподавал бойни прийоми и дихателни техники на група ученици. Възбуден от видяното, той започнал да го практикува в свободното си време. Така продължило известен период.

С течение на времето Ян Лучан, така да се каже, се “смесил” с фамилия Чън и вече към него се обръщали, като към член от дома. Един ден, някои от учениците на Чън Чансин направили някакви грешки. Ян Лучан ги поправил, без да предполага, че Учителят е наблизо и наблюдава. Чансин бил много удивен, че Лучан познава неговия стил и го повикал за обяснение. Тъй като той бил честен, му разказал как е попаднал в дома на фамилия Чън и защо. Тогава Чансин го помолил да покаже всичко, което знае. След демонстрацията, той въздъхнал, защото Лучан показал много по-добра техника от учениците му, без да е получил някакви инструкции и е постигнал всичко само от наблюдение. Така той го приел за ученик.

След няколко години Ян се завърнал в своя дом и няколко местни боксьори решили да пробват наученото от него в дома на Чън. За негово разочарование бил победен. Той се върнал за втори път при Чън Чансин и още няколко години изучавал стила на по-високо ниво. Когато се върна в Юнниен, боксьорите отново го пробвали, но този път не бил победен. Въпреки това победата му не била лека. Чувствайки, че нещо не му достига, Лучан се връща за трети път при Чансин.

Чън Чансин, виждайки решимостта и желанието на Ян да се учи, този път решил да не крие нищо от него и да му преподаде цялото изкуство! Но преди да направи това, го подложил на последна проверка. Когато Ян дошъл да уговаря тренировките, Учителят се престорил че спи. До късно през деня, той търпеливо чакал до леглото му. Когато, уж Чансин се събудил, му казал да дойде на следващия ден. На другият ден ситуацията се повторила. И така няколко дни! Последният ден, Чансин бил легнал в неудобна поза и Фукуей (“Непобедимият” – едно от имената на Ян Лучан) му придържал главата в скута си, за да може Учителят да почива удобно. Когато се “събудил” Чън му наредил да дойде на другия ден.

На другият ден Чън Чансин посрещнал Ян Лучан и го приел за му предаде цялото изкуство. След три години той му казал, че му е преподал всичко, което знае и което е трябвало да научи, че може да се върне в родното си място и, че няма да има повече противник, който да му нанесе поражение.
Ян се завърнал в Юнниен, където, за да преживява преподавал бойни изкуства. Толкова бил добър, че бил непобедим. Техниката му била толкова мека, че хората казвали за нея, че е “израз на лицето на юмрука” или още “хуацюан” (“неутрализация на боя”). В нито една от схватките си не наранил никого. Пътувал много, срещал се с различни боксьори, сприятелявал се с тях.

Години по-късно става главен преподавател в императорския дворец. Там негов ученик е У Юсиан (1812-1880), създал едно от направленията на тайдзицюан. В двореца бил предизвикван много пъти. Тогава започнали да му казват Ян Фукуей – Ян Непобедимият!

Ян Лучан имал трима синове. Най-възрастният умрял рано. Другите двама, Ян Банхоу (1837-1892) и Ян Дзиенхоу (1839-1917), изучавали под суровото ръководство на баща си, изкуството на юмручния бой. Обучението при него било толкова тежко, че Банхоу направил опит да се самоубие, а Дзиенхоу на няколко пъти искал да постъпи в манастир. Въпреки това Ян Банхоу почти постигнал нивото на баща си и получил прякора Ян Неукротимият. Вторият, въпреки че не постигнал нивото на брат си, по-късно, след упорита практика, достигнал най-висока степен на майсторство в тайдзицюан, смесвайки “твърдата” практика с “меката”.
Ян Лучан и двамата му синове преподавали в двореца. Тяхната форма (ката) била идентична. По-късно са били нанесени някои промяни.

Създателят на Ян-стила на Тай-Дзи Ян Лучан (1799-1872г.) бил наричан с прозвището Ян "Непобедимия", заради репутацията си на непобедим боец. В двубои той убива 18 от най-големите майстори на У-Шу в Китай по това време. Тук трябва да отбележим, че повечето от тези двубои са били с традиционни оръжия и Ян Лучан обикновено използвал късо копие. След тези успехи Ян Лучан бил поканен да обучава императорската гвардия и телохранителите на императора в двореца Гугун ("Забранения град"). От 1840г. нататък, когато бил вече над 40 години, Ян не загубил нито един двубой!…

Разказват, че веднъж Ян Лучан бил нападнат от засада от стотина мъже, които искали да го пребият от бой. Нежелаейки да убива никого, Ян се покрил със своя плащ и изтърпял ударите и ритниците. Нападателите го оставили мислейки, че той не може да бъде жив след толкова много удари. На другия ден Ян станал и се заел с ежедневната си работа, но много от нападателите не могли да се вдигнат от леглото поради наранявания, получени от ударите върху покрития Ян. Това изкуство се нарича "Покритието на Златната камбана" (Дзин Джун Джао) - вид Ци-Гун.

При друг случай един месен феодал поканил Ян да преподава на неговите телохранители. Когато Ян пристигнал присъстващите били разочаровани, тъй като очаквали той да е с могъща физика. Решили да направят тест и да го изпробват какъв боец е. Срещу него се изправил един стражник с големи мускули и тежки юмруци, който го нападнал свирепо. Ян отклонил меко атаката и контрирал с длани, като тласнал гиганта с характерното за Тай-Дзи "изкореняване". Присъстващите на този двубой после разказвали, че човекът отлетял на няколко метра подобно на "хвърчило с прерязана връв"!…

В двореца Ян Лучан обучавал на Тай-Дзи и висши сановници от императорската фамилия. Някои от тях станали толкова добри в бойните изкуства, че превъзхождали в уменията си телохранителите и дворцовата стража. Във връзка с това в двореца се шегували, че всъщност "не е ясно кой кого пази"!?… 
Споменава се, че императрица Цъй Си също взимала уроци по Тай-Дзи-Цюан и по тази причина сред народа наричали Тай-Дзи императорско У-Шу.
Синовете на Ян Лучан - Ян Панхоу (1837-1892г.) и Ян Дзянхоу (1839-1917г.) били известни бойци и се прославили в своите умения в Тай-Дзи-Цюан.